“Казвам се Чико. Порода дългомуцунест симпатяга. Едни хора, които мислех за Свои ме изоставиха на улицата, но все пак не съм улично куче – просто имам много домове. Приемни домове. Идвам и си отивам. Още от малък уча бързо – научих се да обичам тези, които се грижат за мен. Обичам зайчета и котки. Обичам малки животни. Умея да се държа в обществото и дори каишките не ми пречат.
Не мисля, че това се нарича послушание, а по-скоро куче с характер.
Като малък много обичах да слушам приказки. В едно от приемните семейства четяха на мойто приятелче, малкия Стоян, една книжка на Дийн Кунц за умното и силно куче, което помага на главния герой да спаси света. Е, тогава реших, че като порасна, искам да стана точно такова куче.
Куче-герой.
Сега съм малко над 3 години, което в човешко време май означава, че вече съм изградена личност. У себе си най-много харесвам дълбоките ми кафяви очи, а всички се захласват по черната ми гладка козина. Макар че с тази леко издължена муцуна и с този катранено-черен нос според мен съм по-скоро сладък, отколкото красив. Както казах, по-скоро съм среден на ръст, но пък лапите са ми големи и стабилни. Освен това поддържам перфектна хигиена, редовно ходя на кучешки козметик, така че съм ваксиниран и обезпаразитен. Даже ветеринарят каза, че нямам никакви болести и здравни проблеми, и това, че съм без един крак никак не ми пречи. Макар че не съм сигурен дали ми харесва, че съм кастриран. Само дето никой не ме попита дали искам. Щеше ми се да има с кого да го обсъдя, някой… някой постоянен Човек. Някой, който не казва “Хей, беше ми приятно да се запознаем, Чико!”, или “Успех в живота, Чико!” . Приятелите в днешно време и без това са кът и аз казвам, че ако няма с кого да потичаш в парка сутрин, или да прочетеш заедно сутрешния вестник, животът си е чиста загуба на време. Дори по-лошо – животът е празен. Толкова дълго обикалям различни къщи с надеждата, че всяка от тях ще е последната. С надеждата, че някой ме иска завинаги. Казвам се Чико. И съм тъжен, защото мога единствено да размахам опашка и да се надявам, че ще разбереш какво искам да ти кажа:
“Аз те обичам. Бъди ми приятел завинаги!”
Автор на текста: Мария Арангелова
Сърдечни благодарности Мария !
Публикация от 27.09.2010 г.
